* * *

Хан Татар

Кундисал ми млад Стамо,
млад Стамо, паша голяма,
пред Сливен града голяма,
на зелената морава,
при студения кладенец.
На сливняни хабер проводи,
сливняни да му приготвят,
до девет фурни хлябове,
и девет крави ялови,
и една мома хубава,
с ръка непохващана.
Сливняни се чудеха,
какво да сторят, направят -
хлябове ще му опекат,
кравите ще ги намерят,
откъде момата да вземат,
кой ще си даде чедото?
Една си дума думаха:
- Хайде ти Янка да дадем,
Янка е клето сираче,
тя няма никъде никого,
кой ще за нея да плаче?
На Янка хабер пратили,
че при Стамо ще я заведат,
при Стомо, паша голяма.
Като дочу Янка този хабер,
тя си на двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и се Богу молеше:
- Божне, да ме отървеш,
Божне, да ме прибереш,
от грозни ръце душмански!
Нали е Янка сираче,
какво да стори, направи.
Че са я повели,
повели, още завели,
при Стамо са я завели.
Вечерта като мръкнало,
седнали да си вечерят.
Стамо на Янка думаше:
- Янке ле, мома хубава,
като си толкова хубава,
как ще те майка ти кайдиса,
майка ти, още баща ти?
Янка на Стамо думаше:
- Аз нямам майка, ни баща,
сал един брат съм имала,
и него го турци вземали.
Стамо на Янка продума:
- Янке ле, сестро, Янке ле,
не ме ли, сестро, познаваш,
че аз съм, сестро, твоят брат
на глава аз белег имам.
Тогава го Янка познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010