* * *

Хан Татар

Хабер изпрати Янтата
до габровските кметове,
кметове, още бирници,
дън колът крави ялови,
дън пекат фурни хлябове,
а най да му намерят
едно младо момиче,
младо, шестнадесетгодишно.
Всеки се чуди и мае
де да му нему намерят
едно ми младо момиче,
всеки му желано и милно
негово чедо да доведе.
Накрая, накрая селото,
там има къща срутена
във нея живее вдовица,
въз нея има сираче,
него ще въз Янтата отведат.
То, мари, плаче - не рачи:
- Я хвърляй дрехи скъсани,
обличай дрехи сърмени,
че при Янтата ще идеш,
въз него ще си вечеряш,
въз него ще си нощуваш.
Мари, как плаче - не рачи,
силом я облякоха,
облякоха и отведоха.
Тя като при Янта отиде,
Янтата пита, разпитва
как е сираче останала.
- Събличай дрехи сърмени
и лягай, Марийке, въз мене!
Марийка дрехи разхвърля
и си при Янтата тя легна.
Де я съгледа Янтата,
лявата ръка в рамото,
голям е белег имала,
бясно я куче хапало.
Янтата Марийка разпитва
и тя му вярно казваше:
- Мене ме майка хвърлила,
на пътя на кръстопътя,
че ме е куче ухапало.
Янтата хубаво разпитва,
разпитва и я огледа,
тогава Марийка той позна,
че тя му е мила сестра.
Неговата го майка пратила,
да ходи от село на село,
сестра си Янта да търси.
Че се е люто разсърди,
заповед Янта издава -
цяло Габрово да изгори!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010