* * *

Хан Татар

Хан Татар хабер изпраща
до габровските чорбаджии,
да колят крави ялови,
да печат пещи хлябове,
че ще хан Татар пристига.
Ето че хан Татар пристига,
не иска крави ялови,
нито пещи хлябове,
най си иска, поиска
едно ми младо девойче,
младо, шестнайсетгодишно,
с него да си повечеря,
с него да си пренощува.
Чудят се габровлии, маят се,
коя майка да разплачат
и кой баща да разтъжат,
най им на ум дохожда,
че горе в горната махала
има клето сираче,
на име Станка хубава
и я при хан Татар завеждат.
Чуди се хан Татар, мае се,
каква е тази хубост ненагледна
и на Станка продума:
- Как те прежали майка ти,
как те кайдиса баща ти,
та те при мен изпратиха?
Станка му дума, продума:
- Аз съм си клето сираче,
нямам ни майка, ни баща,
само едно братче си имах,
както на пътя играехме,
турци край нази минаха
и ми братчето вземаха,
а то си белече имаше
на лявото рамо отгоре.
Тогаз си хан Татар припомни,
че и той си белег има
на лявото рамо отгоре.
Хан Татар си белега показва
и сестра си прегръща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010