* * *

Хан Татар

Янтрата хабер изпрати
на габровски чорбаджия,
да му найдат, намерят,
едно красиво момиче
на Янтра диван да седи.
Цялото се село събрали,
всеки му мило чедото.
Марийка седи накрая,
Марийка клето сираче.
Селяни думат Марийка:
- Облечи руба зенинска,
че щеш при Янтра да идеш,
на Янтра диван да седиш.
Кога при Янтра отиде,
Янтра Марийка питаше:
(...)
- Аз нямам майка и баща,
само едно братче си имам
и него турци вземаха,
и него Янтра казваха.
- Ако видиш, Марийке, брата си,
можеш ли да го познаеш
- Познавам, Янтра, познавам,
на лява ръка шест пръста.
Янтра Марийка прегърна:
- Сестро Марийке, Марийке,
братче и сестра излязохме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010