* * *

Хан Татар

Янтата хабер изпраща
до Габрово града голяма,
до габровските кметове,
до габровските чорбаджии.
Ах, да му нему намерят
едно младо момиче,
тъкмо шестнайсетгодишно,
на име Йорданка хубава,
и то болярско да бъде.
Габровци се чудят и маят
де ще му нему намерят
такова младо момиче,
и то болярско да бъде.
Накрай града на Габрово,
в една къща срутена,
там е живяло момиче
на име Йорданка хубава.
Габровци при Йорданка отиват
и на Йорданка думаха:
- Йорданке, мома хубава,
я хвърляй дрехи скъсани,
облечи дрехи сърмени,
че при Янтата ще идваш,
Янтата, баш хайдутина.
Йорданка плаче, не рачи.
Насилом са я облекли, (2)
и при Янтата завели.
Янта Йорданке думаше:
- Йорданке, мома хубава,
като си толкоз хубава,
как те майка ти прежали,
майка ти, още татко ти,
че те за мене дадоха?
Йорданка Янта думаше:
- Я слушай, Янто, да кажа -
аз нямам майка, ни татко.
Майка ми, още татко ми,
кога евреи минали
български села палели,
те са със мене бягали,
във тръне са ме хвърлили,
габровци са ме намерили
и до сега в Габрово живея.
Янта Йорданке думаше:
- Йорданке, мома хубава,
аз имам сестра кат тебе,
на твойто име кръстена,
тя има белег от огън
на дясната си ръчица,
я си ръкавче надигни.
Йорданка си ръкав надигна -
излизат братче и сестра.
От жалост я целунал,
от милост я прегърнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010