* * *

Хан Татар

Прочуло са село Прахово,
село Прахово, хем Оряхово,
в село дошъл Колю колчия,
Колю колчия, хем кеседжия.
Колю селяни отговаряши:
- Селяни, твърди та много,
избиряти ми булче хубаво,
избиряти, та ме углавяти.
Са сбрало село селяни,
та му булка избирали,
му избрали горка Иринка,
тя била крухло сираче,
за нези никой ни плачи.
Избрали, та го оглавили.
Колю на конче седеше,
Иринка пеша вървеше,
Колю я с камшик сечеше
по незиното бяло лице
и са назад повърна,
никой подире ни върви,
никой за Иринка ни плачи.
Колю Иринки думаше:
- Е мо, Иринко, Иринко,
така ли няма за тебе
нийде никаква роднина,
никой за тебе ни плачи.
Иринка Колю думаше:
- Кольо льо, ти колжийо ле,
аз нямам нийде никого,
аз си съм крухло сираче.
Имах си едно ми братче
и той Колю го думаха,
и него на война го зеха,
и той ни са повърна.
Колю Иринки думаше:
- Нямаш ли някакъв признак?
Иринка Колю думаше:
- На крака, на правия крак,
малкото му пръстче нямаши.
Колю Иринки думаше:
- Сестро Иринко, Иринко,
прости ми, сестро, прости ми,
това съм аз твойто братче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010