* * *

Хан Татар

Снощи пристигна Ян Татар,
Ян Татар, голям господар.
Печат му пещи хлябови,
колят му крави ялови.
Той не ще пещи хлябови
и не ще крави ялови.
Най-иска една девойка,
със нея да пренощува.
Събрали са селяните,
събрали са, питали са,
коя мома да дадат?
Един си на друг думаха:
- Хайде да дадем Тодорка,
Тодорка, клето сираче,
тя няма баща и майка,
за нея няма кой да плаче.
Решили и го сторили...
Че са му дали Тодорка,
седна Тодорка при него.
Ян Татар, Тодорка думаше:
- Ой, мари, бяла гяурко,
имаш ли майка и баща?
Имаш ли братя и сестри
да дойдат, при нас да седнат
заедно да ядем и пием?
Тодорка, мома хубава,
долу си глава държеше,
дребни си сълзи ронеше
и на Ян Татар думаше:
- Ян Татар, голям господар,
аз нямам майка и баща
и нямам братя и сестри.
Майка ми турци отвлекли...
Кога са майка ми отвлекли,
тогаз са татка ми убили.
Едно братче си имах
и него го турците взеха.
Ази самичка останах,
самичка да сиракувам.
Ян Татар дума Тодорки:
- Ако си видиш братчето,
ще можеш ли да го познаеш?
Тодорка дума през сълзи:
- По друго немоя го позна,
по едно ще го позная.
Когато бяхме мънички,
едно го куче ухапа,
на десна ръка на рамото
и голям белег имаше,
по него ще го позная.
Ян Татар, голям господар,
той си ръката съблече
и си Тодорки попита:
- Такъв ли е белега?
Спусна се и я прегърна.
- Тодорке, мила сестрице,
като та видях, познах та,
като та слушах, уверих са,
че ти си ми мойта сестричка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010