* * *

Хан Татар

Ян Татар хабер провожда
в Габрово града голяма
на габровските чорбаджии.
Да не колят крави ялови,
да не пекат пещи хлебови,
най да му търсят, намерят,
едно ми младо момиче;
при Ян Татар да го изпратят,
с него да си вечеря, нощува.
Събрали се всички
габровски чорбаджии.
Един се други питаха
кой ще си даде чедото
при него да си вечеря, нощува.
Всеки му мило и свидно чедото
при Ян Татара да го изпрати.
Най-после те са решили,
че край града има къщица,
в нея живей вдовица,
при ней живей сираче
без майка, още без баща -
няма кой да го пожали.
Макар е още мъничко,
ала е много хубаво.
Те ще го пременят, нагиздят
и ще го при Ян Татара изпратят,
при него да си нощува.
Нея Марийка думали.
Че са за нея пратили,
бързо Марийка довели.
Чорбаджии думат Марийка:
- Марийке, клето сираче,
я съблечи дрехи скъсани,
облечи дрехи сърмени.
Тебе мунасип сторихме
при Ян Татар да те изпратим,
с него да си вечеряш, нощуваш.
Марийка сълзи пророни,
но нали е клето сираче,
нямаше какво да стори.
Съблече дрехи скъсани,
облече дрехи сърмени
и при Ян Татар я отвеждат.
Отдалеко му поклон направи,
отблизо му ръка целуна.
Ян Татар дума Марийка:
- Че как кайдиса майка ти
при мене да те изпрати,
като си толкоз мъничка,
мъничка, толкоз хубава?
Марийка дума Ян Татар:
- Как няма да ме изпратят
като съм клето сираче,
без баща, още без майка
от мъничка останала.
Кога съм била мъничка,
мене ме мама хвърлила,
чужди ме хора намират,
в чужди съм ръце порасла.
Сега ази живея
в една малка къщица,
при една бедна вдовица.
А габровските чорбаджии
мене мунасип намират
при тебе да ме изпратят.
Ян Татар дума Марийка:
- Марийке, моме хубава,
и аз имам сестра хвърлена.
Толкоз години станаха,
все диря, питам, разпитвам,
дано сестра си издиря.
Мойта сестрица имаше
един нишан на лява ръка.
Марийка ръка повдигна,
нишанът ясно личеше.
Оттам се двама узнали,
че излизат братец и сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010