* * *

Хан Татар

Кундисала е, мамо, черна арапиня,
черна арапиня, Котленски ливади,
че й повикал Котленски кметове
и поискал да му донесат
девет пещи хлябове, девет крави ялови.
Едно му момиче с него да вечеря,
с него да вечеря, с него да нощува.
Чудо се чудят Котленски кметове
коя баща да разсърдят,
коя майка да разплачат.
Че са мислили и намислили
у Еленкини да идат.
Еленка баща няма - баща да разсърдят,
Еленка майка няма - майка да разплачат.
Еленка мома хубава при арапин отива.
Отдалече му се покланя,
отблизо селям отдава.
Черна арапиня Еленки думаше:
- Еленке, моме хубава,
как те майка кайдиса,
че те при мене изпрати?
Еленка дума, продума:
- Аз нямам майка да заплаче,
аз нямам баща да се разсърди.
Един братец имах
и него го турци вземаха
на пътя като играем
и го еничер направиха.
Еничер Еленки думаше:
- Еленке, мома хубава,
да го видиш, ще го познаеш ли?
- Да го видя, ще го позная,
на десно рамо белег има,
на лява страна на гърдата.
Еничер Еленки прегърна,
прегърна и "сестро" извика.
Ризата хвърли, белег си показа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010