* * *

Хан Татар

В село турци дойдоха,
дойдоха и кондисаха.
Всичките селски чорбаджии
се събраха още набраха
да ядат още да пият
и да си мислят, решават
коя е мома най-лична,
най-лична и най-прилична,
нея при паша да водят,
бяла ханъмка да стане.
Всичките моми имали.
На всеки жал му станало
момата да си заведе.
Радкиния чичо чорбаджия.
Той на всички говори:
- Я хайде, холан, я хайде
нашата Радка да водим.
Речено, холан, сторено,
че си Радка завели.
Като си Радка влезнала
паша се много зачуди
и си на Радка продума:
- Радке ле, мома хубава,
как се майка ти съгласи,
майка ти, още баща ти
при мене да те доведат,
бяла ханъмка да станеш.
Радка на паша продума:
- Пашо ле, мили пашо ле,
ази си нямам майчица,
майчица, още бащица,
азе съм клето сираче.
За мене няма кой да плаче,
кой да плаче, кой да жали.
Само си имах, пашо ле,
едно ми мило братленце.
Когато бяхме мънички
на път си двама играехме
от пепел динки правихме.
През село турци минаха
и ми братлето вземаха.
Паша на Радка продума:
- Радке ле, мома хубава,
знаеш ли, Радке, помниш ли
какъв белег брат ти имаше?
Радка на паша продума:
- Зная си пашо, помня си -
на дясна ръка, на лакет.
Тогаз се паша изпретна
и си на Радка продума:
- Сестро ле Радке, Радке ле,
най-после се намерихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010