* * *

Хан Татар

Аго във село пристигна,
за чорбаджия разпитва:
- Да доди Петър чорбаджи!
Петър при ага отиде,
аго на Петър думаше:
- Петре ле, селски чорбаджи,
таз вечер, Петре, искаме
едного бяло българче,
една красива девойка,
със нея да вечерями,
със нея да нощувами.
Чуди се Петър, мае се
на коя врата да хлопа,
на кого рожба да иска.
Най-после Петър намисли -
да дадем Янка Павлова,
че Янка е клето сираче,
тя няма майка да плаче
и няма татко да жали.
Янка при аго завели,
седнали да ядат, да пият.
Сичкити ядат и пият,
сал Янка не яде, не пие,
най-често ага поглежда
в очите, Янка, в ушите.
Ага на Янка думаше:
- Йенчице, хубавелчице,
как те мама ти прежали,
как те банко ти притъжи,
та те на турци предаде?
Янка на ага думаше:
- Аго льо, мой побратко льо,
аз нямам майка да плаче,
нямам татко да жали.
Ний бейми клети сираци
със едно братче Иванчо
и него турци зимаха,
зимаха и отвлякаха.
Аго на Янка думаше:
- Да видиш, Йенке, брата си,
в лице познаваш ли го?
- В лице не го познавам,
по беляз ще го позная.
Той има лични белязи -
на ръка, на десницата
от огън, от изгоряло,
на ляво ухо, в питката
от болест, от сипаница.
Дорде си Янка издума,
аго високо извика:
- Йенки мо, мила батюва,
Йенки мо, мила сестрице,
Йенки ле, живи ли бяхме,
ний двама да се съберем,
че сме си братец и сестра!
Като се живи хванали,
и си се мъртви пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010