* * *

Хан Татар

В село хайдути дойдоха,
край село, край градинята,
дойдаха и кондисаха,
кондисаха, чадър побиха.
Радул ми, Радул войвода,
заръча Радул, поръча
да му изпратят, изпратят
дор девет крави ялови,
дор девет пещи хлябове,
една ми млада девойка
със кило бели бешлици,
със шиник жълти жълтици.
Селяни са се събрали,
един си на друг думали
коя девойка да пратят.
Един си на друг думали:
- Айде да пратим, да пратим
Величка, клето сираче,
тя няма майка да плаче,
тя няма баща да тъжи.
И си Величка завели.
На чадър пиле пищеше,
пищеше и говореше:
- Бре, де се й чуло, видело,
брат и сестра да се зимат!
Кат си вечерта легнали,
Радул ми, Радул войвода,
той на Величка думаше:
- Имаш ли майка и баща?
Величка на Радул думаше:
- Аз нямам майка и баща.
Майка ми в бозгун заклали,
баща ми го обесили,
един съм братец имала,
него Радульо думали.
Кога бозгуна бягали,
че го майка ми хвърлила,
че са го турци вземали.
- Величке, клето сираче,
таз вечер двата ще легнем,
сабя помежду ще турим,
ако се, Величке, порежем,
да знаеш, че сме брат и сестра!
Като са сабя турили,
той си се Радул порязал
на дясна ръка малкото пръстче.
Радул ми, Радул войвода,
той на Величка думаше:
- Величке, сестро Величке,
чувахме се, не се виждахме,
даде Господ, събрахме се.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010