* * *

Хан Татар

Ян Татар хабер провожда
до Габровските попове,
попове, още кметове,
до Габровските чорбаджии -
да колят крави ялови,
да пекат пещи хлябове
да готвят гостби хубави
и руйно вино червено;
таз вечер да си вечеря
с негова вярна дружина.
И още да му намерят
едно му младо момиче,
със него да си вечеря -
вечеря да му слугува
и с него да пренощува.
Всички са се събрали,
всички се чудят и маят
какво да правят, да сторят,
кое момиче да вземат -
всеки му е свидно и мило.
Най-после са си спомнили,
че има едно момиче,
няма ни баща, ни майка,
ни братец, ни мила сестрица.
И при Марийка отишли,
и на Марийка думаха:
- Марийке, моме хубава,
събличай руба скъсъна,
обличай руба сърмена,
сърмена и копринена
и с нас, Марийке, ще дойдеш.
Марийка из къщи ходеше
и дребни сълзи ронеше
колкото беше хубава,
още по-хубава ставаше.
Вечерта, кат се е мръкнало,
Ян Татар с дружина пристигна,
всичките ядът и пият,
Марийка мома хубава,
при Ян Татар си отиде.
Доста са яли и пили,
легнали да си починат.
Ян Татар дума Марийке.
- Марийке, моме хубава,
как те е пуснала майка ти,
майка ти, още татко ти?
- Аз нямам баща ни майка,
ни братец, нито сестичка.
- Ами какъв е тоз белег
на твойта дясна ръчица?
- Когато съм била мъничка,
турците в село надошле,
майка и татко убили,
мене в гората хвърлили
и ми ръката посекли,
брат ми със тях отвлекли.
Ян Татар дума Марийки:
- Аз съм, Марийке, твоят брат.
Сутринта, като се е съмнъло,
Ян Татар събра кметове,
кметове, още попове,
и им главите изсече.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010