* * *

Хан Татар

Ян Татар голям господар
хабер след хабер провожда
във село, във Богданово,
да колят крави ялови
да пекат пещи хлябове
Пекли са пещи хлябове,
клали са крави ялови,
Ян Татар голям господар,
той не ще крави ялови
той не ще пещи хлябове,
най-иска едно девойче
при него да си вечеря,
при него да си нощува.
Всички се чудят и маят
кого да пратят при него.
Накрай селото имаше
едно ми клето сираче,
него Тодорка викаха,
че при него отидоха
и на Тодорка думаха:
- Тодорке, моме хубава,
Ян Татар хабер проводи,
при него да те заведем
при него да си вечеряш,
при него да си нощуваш.
Като Тодорка отиде
Ян Татар на стол седеше
и си Тодорка гледаше,
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, моме хубава,
като си толкоз хубава,
как си кайдиса майка ти,
при мене да те проводи?
Тодорка дума Ян Татар:
- Аз нямам майка и баща,
аз съм си клето сираче.
Един съм братец имала.
Когато съм била мъничка,
татко за вино го е пратил,
пък той не рачил да иде.
Тати се е люто разсърдил,
с кофа в глава го е ударил,
и той надалеч избягал.
Сега съм сама остала.
Ян Татар дума Тодорки:
- Да видиш сега брата си,
можеш ли да го познаеш?
- Ако му видя белега
по него ще го позная.
Той си чалмата отложил
и си белега показал,
та си Тодорка попитал:
- Това ли е, Тодорке, бате ти?
Тогаз се двама познали
че са си брат и сестрица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010