* * *

Хан Татар

В селото хабер пристигна,
че ще Андата да дойде.
Колят му крави ялови,
пекат му пещи хлябове
Андата да си гощават.
Андата като пристига
той не ще крави ялови,
той не ще пещи хлябове,
той иска едно девойче
при него да си вечеря,
при него да си нощува.
Събрали се старейшите,
чудят се, още маят се -
кое ми чедо да пратят,
кой баща да си нажалят,
коя майка да разплачат...
Най-подир те си решават
да пратят Янка хубава,
че Янка - клето сираче,
тя няма баща - да жали
и няма майка - да плаче.
Янка при Анда отиде.
Анда на Янка думаше:
- Янке ле, моме хубава,
че как къндиса баща ти,
как те прежали майка ти
тебе на мене да дадат?
Янка на Анда продума:
- Аз нямам татко и майка,
ази съм клето сираче.
Само си имах един брат -
него го турци откараха,
когато бяхме мънички.
Анда на Янка продума:
- Янке ле, сестро, Янке ле,
ази съм, Янке, твоят брат,
дето турци откараха,
когато бяхме мънички.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010