* * *

Хан Татар

До кмета писмо пристигна,
да колят кравите ялови,
да пекат пещи с хлябове,
че войска ще пристигне
с Антатар войвода.
И да изберат едно ми девойче,
с него да вечеря,
с него да пренощува.
Чуди се кмета и мая -
крави ялови ще заколят,
пещи хлябове ще опекат,
но кое ли девойче да пратят
с него да вечеря
и при него да нощува.
Мислили и намислили,
да пратят Янка мома хубава,
тя няма майка да плаче
и няма бяща да жали.
Мислили и го сторили.
Янка при войвода отива.
Антатар на Янка продумал:
- Янке ма, моме хубава,
как те майка ти преплака?
Как те татко ти прежали,
че при мене изпроводиха
такава мома хубава?
Янка си заплака
и на Антатар продума:
- Аз нямам майка да плаче
и нито тейко да жали.
Имах си само един брат
и когато бяхме мънички,
на пътя си играехме,
от пепел динки правихме.
Тогава турци минаха
и брата ми те взеха.
Антатар Янка пак дума:
- Янке ле, моме хубава,
можеш ли брат си да познаеш,
има ли белег някакъв?
- Аз мога брат си да позная,
белег на гърдите имаше,
от лявата страна, близо до рамото.
Тогаз Антатар на Янка продума:
- Ах мари, Янке, Янице,
аз нося тоз белег.
Ази съм Янке твоя братец,
дето ме турците взеха
и еничер ме направиха.
И двама са се прегърнали
братец и сестрица
и три дни гуляй правили
и веселба се веселили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010