* * *

Хан Татар

Хан Татар хабер провожда
до Сливена града голяма,
до сливенските кметове,
кметове, още писари,
да колят крави ялови,
да пекат пещи хлябове,
че ще пристигне хан Татар,
хан Татар - голям господар.
Хан Татар - голям господар,
той не ще крави ялови,
нито пък иска пещи хлябове,
а най-иска една ми млада девойка,
със нея да си вечеря,
със нея да си вечеря,
със нея да си нощува.
Чудят се, холам, маят се,
коя да му заведат,
на всеки е мило и свидно,
никой си чедо не дава.
Че са му, холан, завели
Тодорка клето сираче.
Хан Татар пита Тодорка:
- Тодорке, моме хубава,
как те кайдиса майка ти,
майка ти, още татко ти?
Тодорка дума хан Татар:
- Хан Татар - голям господар,
аз нямам майка, ни татко,
ази съм клето сираче.
Хан Татар дума Тодорка:
- Нямаш ли братец, ни сестра,
със тизе да си живееш?
Тодорка дума хан Татар:
- Нямам си, хане, сестрица,
брат ми еничери зеха.
Хан Татар пита Тодорка:
- Тодорке, моме хубава,
Тодорке, клето сираче,
да видиш, моме, брата си,
ще л' можеш да го познаеш?
Тодорка дума хан Татар:
- Хан Татар - голям господар,
когато бяхме мънинки,
зъмя брата ми ухапа,
на десния крак белег има.
Тогаз хан Татар запрете
шалвари си копринени,
показа крака си на Тодорка
и се двама прегърнали,
и се от радост оплакват,
и са от радост умрели.
Ако не е чудо ставало,
не се би песента пяла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010