* * *

Хан Татар

(...)
Колят му крави ялови,
пекат му пещи хлябови,
че той си не ще хан Татар,
той не ще крави ялови,
само си иска хан Татар
по една млада девойка
при него да си вечеря,
при него да си нощува.
Те се чудо маяха,
попове, още кметове
коя ще майка кандиса
чедото си да проводи,
при него да си вечеря,
при него да со нощува.
Че се тогаз сдумали,
попове, още кметове,
Тодорка й клето сираче,
тя няма майка да плаче,
и са премяна купили
и Тодорка пременили,
при хан Татар я завели.
Като се навечеряли,
хан Татар дума Тодорки:
- Че как кайдиса майка ти,
при мене да те проводи?
Тодорка силно заплака:
- Аз съм клето сираче
и нямам майка да плаче,
един съм братец имала
и той (...)
Ний кат на пътя играхме,
турците от там минаха
и ся ми братец взимаха...
Хан Татар е заплакал
и си Тодорка прегърнал,
и си на нея тъй рекъл:
- Ний се, Тодорке, видяхме!
Че си заповед издаде -
всички попове и кметове,
всички да се избесят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010