* * *

Хан Татар

Хан Татар хабер изпрати,
на тез габровски попове,
кметове и чорбаджии
да му наготвят, приготвят
петдесет пещи хлябове,
петдесет крави ялови,
петдесет литра ракия,
петдесет бъчви със вино,
едно красиво девойче,
с девойче да пренощува.
Ах, тез габровски кметове,
попове и чорбаджии,
те си се чудят и мислят,
кое момиче да дадат.
Всяко със майка и баща,
всяко му мило чедото.
Хайде да дадем, да дадем,
Марийка, клето сираче.
Тя няма майка да плаче,
ни баща да я защити,
ни сестри да я жалят,
ни братя мераз да делят.
Че са Марийка завели
в една одая хубава
и кога дойде хан Татар,
почна Марийка да плаче.
Хан Татар дума Марийка:
- Марийке, баш габровлийке,
имаш ли майка и баща,
имаш ли братя и сестри?
Марийка дума хан Татар:
- Нямам ни майка, ни баща,
нямам ни братя, ни сестри,
едничко братче аз имах,
той се Андрея казваше,
върли го турци вземаха
и го хан Татар кръстиха.
- Марийке, баш габровлийке,
ако го видиш, Марийко,
можеш ли да го познаеш?
- Че как да не го позная,
той личен белег имаше
от лява страна на глава,
когато бяхме мънички
мама ни катми печеше,
ние се двамата скарахме
мама го с грипка удари.
Хан Татар свали шапката
и си белега показа,
че си Марийка прегърна
и от сърце целуна
и на Марийка думаше:
- Прости ми, сестро, Марийке!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010