* * *

Хан Татар

Хан Татар хабер изпрати
до кмета на село големо
да коли говеда ялови,
да вади топли хлябове,
една ми девойка да прати
със него да пренощува.
Чудили се чорбаджиите
чие ли момиче да дадат.
Най-после намислят, решават -
Янчица клето сираче.
Тихо си Янка повикват,
повикват и мигом усмихват,
па си на Янка продумват:
- Янке ле моме хубава,
ти при хан Татар да идеш,
отдалеч селям да му дадеш,
отблизо ръка да целунеш.
Нищо си Янка не рече,
право си в къщи отиде,
отвори пъстри сандъци,
извади бела премена,
че ми се Янка премени,
премени Янка, нагизди,
че викна Янка, заплака:
- Боже ле, Боже Божичко,
не стига ли ми, Божичко,
толкоз години сираче,
та при хан Татар да ида?
Отиде Янка хубава,
отдалеч селям му даде,
отблизо ръка му целуна.
Хан Татар Янки продума:
- Янке ле, моме хубава,
как те кандиса майка ти,
майка ти, още татко ти,
при мене, Янке, да дойдеш?
Янка дума хан Татару:
- Ази си нямам ни майка,
ни майка, ни мил бащица,
ни братец, нито сестрица.
Едничко си братче имаше.
Когато бяхме ний малки,
на гинки с него играехме
на пътя, на кръстопътя.
Турци тогава минаха
и ми братчето вземаха.
Опомнил се тогаз хан Татар,
че имал сестрица Янчица,
силно си Янка прегърнал
и просълзен й продумал:
- Вярно е, сестро, вярно е,
когато бяхме ний малки
на гинки с теб играехме,
турци ме, сестро, грабнаха
и насила потурчиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010