* * *

Хан Татар

Във село книга изпратили,
че иде, холам, Ан Татар
със неговата си войска.
Като го чули селяни,
те пекли пещи хлябови
и клали крави ялови,
и вили вити баници,
те чакат, олам, Ан Татар.
Ан Татар в село увлезе,
той си войска разположи.
Той има от сичко сичко,
той не ще пещи хлябови,
и не ще крави ялови,
съдя си иска Ан Татар
една девойка хубава,
близко при нея да седни,
хубаво да си похортува.
Събрали ми са, събрали
селото чорбаджиите,
те се чудят и маят
кога при него да изпратат.
Те са решили да изпратат,
да изпратат, холам, Тодорка,
Тодорка клето сираче.
Тя няма майка да плачи
и няма татко да тъжи,
и няма от нийде никого.
Тодорка са хубаво изпремени
и начулено забради,
право при Ан Татар отадя,
отдалек му са покланюва.
Кога при него отишла,
тя си ръката подала,
Ан Татар поел ръката,
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, мома хубава,
как та майка ти отжаля
и та татко ти отмиля
на мене да та проводят?
Тодорка й жално дожаля,
викнала и заплакала,
и на Ан Татар думаше:
- Ан Татар, ти друга вяра,
Ан Татар, ти турска вяра,
йолко ме питаш да кажа,
как ме майка ми отжаля.
Аз нямам майка да плачи
и нямам татко да тъжи,
и нямам от нийде никого,
съдя си имах, Ан Татар,
едно братченце по-малко,
по-малко беше от мене.
Когато умря майка ни,
майка ни, още и татко ни,
и него го турци покараха,
пък аз останах самичка.
Ан Татар той са догадил
и на Тодорка думаше:
- Аферим, Тодорке, машалла,
я издигни си главата,
че ме у очите погледни.
Тодорка си издигна главата,
Ан Татар в очи погледна.
Ан Татар дума Тодорки:
- Тодорке, моя сестричке,
как аз съм твое братченци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010