* * *

Хан Татар

Снощи си хабер достигна
в Севлиево града голяма -
хан Татар в село ще стигне
със седемдесе далии
и иска да му приготвят
гостби за тези далии.
Да колят крави дор девет,
десета с малко теленце,
да сготвят гостби всякакви.
И искат бели хлябове
девет пещи опечени,
и искат меки баници,
и едно младо девойче
с него да си вечеря,
вечерта да пренощува.
Чудят се, маят кметове,
кметове, още азари -
кой ли баща да наскърбят,
коя майка да разплачат.
Мислиха и намислиха.
Накрай селото имало
едно ми бедно сираче
в една малка къщица.
Него си те намислиха,
при Хан Татар заведоха.
На име Янка думаха.
Янка при Татар отива
с бистри сълзи на очи,
все плаче и не престава.
Хан Татар Янка питаше:
- Защо ми плачеш, Янке ле,
как те прежали тейко ти,
как те прежали майка ти
при мене да пренощуваш?
Тогаз му Янка продума:
- Аз съм си бедно сираче,
нямам си тейко, ни мама.
Кога й махрабе станало,
турци са мама убили
братя ми отвлекли.
И си защита аз нямам,
кметове ме насилиха
и при тебе доведоха,
затуй си плача, не рача.
Хан Татар се позамисли
и си на Янка продума:
- Янке ле, сестро едничка,
сваляй марама от глава,
ти имаш белег от ножица.
Кога кат мънички бяхме,
мама те с ножица удари.
Янка си марама снема,
хан Татар белег познава
и си на Янка той дума:
- Янке ле, сестро едничка,
не плачи, Янке, не тъжи,
от днес си имаш закрила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010