* * *

Хан Татар

Янтата хабер праща
до габровските чорбаджии,
до габровските кметове:
"Довечер в Габрово пристигам,
вечеря да ми приготвите,
дор девет крави ялови,
вино и ракия,
и едно младо момиче,
и то да бъде болярско."
Чудят се, маят габровчане,
от где да вземат момиче.
Извън селото имало,
имало къща срутена,
в нея живяла Йорданка.
Сираче Йорданка остала,
без баща, още без майка.
Те при Йорданка отиват
и на Йорданка говорят:
- Я слушай, моме хубава,
събличай дрехи скъсани,
обличай дрехи сърмени,
при Янтата ще ти водиме,
при него да си вечеряш,
вечеряш още нощуваш.
Йорданка жално плачеше,
съблякла дрехи скъсани,
облякла дрехи сърмени.
Янтата яде и пие,
Йорданка жално плачеше.
Янтата на Йорданка дума:
- Я слушай, моме хубава,
защо си толкоз глупава,
и аз имах сестра,
кат тебе, Йорданке, хубава.
Мънички сираци останахме,
тя в огън падала,
белег, Йорданке, тя има,
на дясната ръчица, Йорданке.
Я си ръкавите загъни,
ръката да ти видя,
много приличаш на нея,
на нея, на сестра ми.
Йорданка ръкавче загъна,
Янтата сестра си позна,
прегърна я и я целуна,
и двама сълзи проляха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010