* * *

Хан Татар

Янтата хабер изпрати
до Габров града голяма, (2)
до Габровските чорбаджии! (2)
Да гласят пещи с хлябове, (2)
да гласят агнета печени, (2)
да търсят едно девойче,
девойче шестнайсетгодишно,
с него да си вечеря,
с него да нощува.
Чудят се габровци, маят се,
где да му девойче намерят,
девойче шестнайсетгодишно.
Най-после габровци намислят -
во града има къща срутена,
там има една бабичка,
една стара бабичка там живей,
при нея има едно девойче,
едно девойче шестнайсетгодишно.
Па си габровци отиват
девойчето вземат, завеждат.
Янтата пита, разпитва:
- От къде си, младо девойче,
имаш ли майка и баща?
Девойче дума Янтата:
- Аз съм си малко сираче,
мене ме габровци вземали,
на тази баба дали,
тя ме е отхранила.
Янтата дума девойче:
- Я си ръката ти подай!
Девойчето ръка подало.
Янтата дума девойче:
- Ние сме братец и сестра,
мене ми мама казала,
че съм си имал сестрица,
но нея са откраднали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010