|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хан Татар
Слънцето трепти, заходя
зад гора, гора зелена.
Черкезче от гора излиза,
право ми сочи у Тодор,
във село, село Яйданлий,
във Петър, Петър чорбаджи.
Черкезче, върло хайдутче,
той си на Петре думаше:
- Петре ле, Петре чорбаджи,
да готвиш, Петре, да готвиш,
сладки ручоци да сготвиш!
Яли са, що бре, и пили,
среднощ е, холан, станало.
Черкезче, върло хайдутче,
той си на Петре думаше:
- Петре ле, Петре чорбаджи,
да станеш, Петре, да отидеш,
твоята щерка да доведеш -
Личкана, мома хубава.
Па стана Петър, замина,
право у Еленкини отиде,
Петър Еленки думаше:
- Еленке, сетно сираче,
във нази гости дойдоха,
мене, Еленке, пройодат,
тебе, Еленке, да доведа -
наредум вино да служиш,
наредум вино и ракия...
Еленка, мома хубава,
Еленка, сетно сираче,
надолу, холан, погледна,
дребно си сълзи порони,
па стана Еленка, отиде.
Наредум вино налива,
наредум вино и ракия.
Черкезче в скута седеше,
черкезче, върло хайдутче,
той си на Еленка думаше:
- Еленке, мома хубава,
имаш ли майка и баща?
Еленка, мома хубава,
тя дума върло черкезче:
- Тейно черкези убиха,
я майка от иджел умряла,
брат ми черкези откараха...
Черкезче, върло хайдутче,
той си на Петре думаше:
- Петре ле, Петре чорбаджи,
ще ти главата отрежа!
Да си Еленка заведеш,
твойта щерка да доведеш -
Личкана, мома хубава!...
Елесфакъ, дн. Доброплодно, Провадийско; преселн. от Гьобел в Мала
Азия (СбНУ 47, с. 84, № 114 - "Еленка и черкези"); иджел - естествена
смърт.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|