* * *

Хан Татар

От два дни писмо стигнало
до Беглежките кметове -
да колят крави ялови,
да пекат пещи хлябове,
че ще пристига Хан Татар,
Хан Татар със войската си,
че да му я те нагостят,
с червено вино напоят.
А за него да приготвят
и едно младо девойче
да му вечерята сложи
и с него нощта прекара.
Опекли пещи хлябове,
червено вино наточили,
ами се чудом чудили,
коя майка да резплачат.
И се те усетили
за Марийка клето сираче,
че тя няма нито майка,
нито баща да жали,
нея на Хана да заведат,
тя да на него прислугва.
Посрещнали са Хан Татар,
всичко са му угодили
и Марийка са завели.
- Марийке, бяла българко,
нямаш ли майка да плаче,
нямаш ли баща да жали?
- Когато си малки бяхме,
имах ази един братец,
на пътя си играехме,
купчини пепел правехме,
тогаз турци минаха,
малки момчета сбираха
еничери да ги правят.
И майка, и татко тогаз,
тъй от мъка по братчето,
се поболяха, умряха,
ази съм клето сираче,
при чичо ази живея.
- Брат нишан имаше ли?
- Кога на три години бе,
мама го с вряла вода попари.
Хан Татар дрехи съблече
и си нишана видеха,
войските си той разпусна,
българин Хан Татар стана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010