* * *

Хан Татар

Зберали са се, зберали
Дунавските малки моми,
на Дунав платно да бьелят.
Белили, как са белили,
девойко, до ден пладнина,
Е га бе по ден по пладнина,
от де, девойко, зъмнаа
Татаре, черни манафе.
Врът девойки избягаха,
една девойка остана
и тя рече да избяга.
Татар коньете разигра,
девойки поли застъпи,
девойки поли шарени,
девойки ситни гайтани,
я девойка му думаше:
- Море, татарин, татарин,
не разигравай коньето,
не застъпай ми полите,
че кем роднина изяти,
роднина от братофщина.
Я татарин и думаше:
- Море, девойко, девойко,
чим от де ке сме роднина?
Ти си от белия Дунав,
яз съм от Черното море.
- Помниш ли, татар, знаеш ли,
когато бехме малечки,
та сираци останахме
със майка ние, без баща,
та си ни майка проводи
в борова гора за дърва,
ти едно дърво сечяше,
от дърво тряска извръкна,
личен ти нишан направи
над десно око над вежда.
Свали си, татар, калпакът
да си ти видя нишаня.
Свали си татар калпакът,
тя си му видя нишанът.
Тогава са се познали,
че са били брат и сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010