* * *

Хан Татар

Янто си хабер изпраща,
в Габрово село голямо,
до габровските писари,
писари, селски кметове -
да си приготвят, приготвят,
дор девет пещи хлябове,
дор девет крави ялови,
ала се чудят и маят
от где мома да вземат,
кое си чедо да изгорят?
Всеки му е мило чедото.
Един се писар обади:
- Писари, селски кметове,
накрая има колиби,
там има мома хубава,
ала е мома циганка.
Я, хайде да я вземем.
Взели са дрехи сърмени
и при момата отиват
и на момата думат:
- Марийке, мома хубава,
обличай дрехи сърмени,
че ще при Янто да дойдеш,
на Янто слуга да станеш.
Марийка мома хубава,
наведе глава надолу,
порони сълзи до земя.
Съблякла дрехи цигански,
облекла дрехи сърмени.
Те я при Янто завели.
Янто писари думаше:
- Я вие, навън излезте
мома при мен оставете,
при мене да си нощува.
Писари навънка излезли,
мома при Янта оставили.
Янто Марийка думаше:
- Марийке, мома хубава,
отгде си и от къде?
Как те майка пуснала,
с лютци хора да дойдеш?
Марийка Янто думаше:
- Янто ле, голям големец,
като ме питаш да кажа,
да кажа да не те излъжа.
Аз нямам майка, ни баща,
ази съм клето сираче.
През това, Янто, мурабе
майка ми като е бегала,
че ме е на пътя хвърлила,
на пътя в трънето.
Цигани са ме вземали,
те са ме Янто, отгледали.
Янто Марийка думаше:
- През това, мори, мурабе
аз имам сестра хвърлена,
не знаеш ли нещо по тебе,
белези, мари, де имаш?
Марийка Янто думаше:
- Много съм била мъничка,
от нищо, нищо не зная.
Янто Марийка думаше:
- Я си дрехи съблечи,
белези да позная.
Марийка дрехи си съблече,
Янто белези познал,
че е била неговата сестрица
и двама наедно заживели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010