* * *

Хан Татар

Хан Татар хабер изпрати
до село, село голямо,
да колят крави ялови,
да пекат топли хлябове,
да готвят гостби сякакви
и една млада девойка,
с нея той да нощува.
Чудят са чорбаджии, маят се,
коя девойка да пратят.
Най-после решават -
Янчица, младо момиче,
тя няма баща да жали,
и няма майка да плаче,
нея при хана да пратят.
Янчица при тях привикват,
отдалеч се гузно засмиват,
и на Янка продумват:
- Янцице, младо момиче,
хубаво да се премениш,
в бяло да се облечеш
и при хана да идеш.
Янка си у тях отиде,
викнала, та заплакала:
- Не стига ли, Боже, не стига ли,
дето съм клето сираче,
та при хана да ида.
Хубаво се премени,
чисто се бяло облече
и при хан Татар отиде.
Отдалеч се Янчица поклони,
отблизо ръка целуна.
Хан Татар й продума:
- Янке ле, младо момиче,
как те сайдиса майка ти,
при мене да те изпрати.
Янчица хан Татар продума:
- Аз нямам майка ни баща,
само един братец аз имах
и него турци вземаха,
насила турци потурчиха.
- Вярно е, сестро, вярно е,
когато на пътя играехме
от пепел динки правехме,
тогаз турците минаха
и ма турци вземаха,
насила турци потурчиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010