* * *

Хан Татар

Султанът изпратил хан Татар
да дойде в България,
да помири, да потуши въстанието.
Като си хан Татар през гора вървеше
през гора, през планина
той гледа, гледа сякаш
планината му бе позната.
Той беше българче,
турци го бяха вземали
той расна, порасна,
султана слуга стана.
Като помири, потуши въстанието,
хан Татар заповед издаде
на всички богаташи чорбаджии
да му намерят една хубава девойка.
Никой си дъщеря не дава.
Решиха да дадат Марийка,
Марийка хубава девойка,
че тя си баща няма,
баща няма, майка няма.
Марийка клето сираче,
няма кой за нея да плаче
Като вървеше Марийка плачеше
тя на хан Татар думаше:
- Аз съм си клето сираче,
имах едно братче
и него го турци вземаха.
Хан Татар Марийки отговаря:
- Марийке, девойко хубава,
ние сме брат и сестра.
И той си прегърна Марийка,
и на заптии заръча:
- Кажете, кажете на султана,
че ази тука оставам,
в моя роден край!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010