* * *

Хан Татар

Янтър през село ще мине,
в село се чудят и маят
как ще си Янтар посрещнат.
Пекат му пещи хлябове,
колят му крави ялови.
Той не ще пещи хлябове,
нито пък крави ялови.
Най-иска красно девойче,
със него да си вечеря
със него да си нощува.
Всички се чудят и маят
кое девойче да пратят.
На края са всички решили
и са Марийка пратили,
че ми е Марийка сираче.
Седнали да си вечерят.
Янтър на Марийка думаше:
- Марийо, красна девойко,
сега ще си двама кажем
кой от къде е ще си разкажем,
имаш ли баща и майка,
имаш ли братец, сестрица?
Марийка дума на Янтър:
- Янтър, голям господар,
като ме питаш ще кажа -
ази съм клето сираче,
имах си татко и майка
и братец си ази имах.
У дома гости дойдоха,
пък тати бате проводи
на дюкян вино да купи.
Тати му плоска подава,
бате плаче, не рачи
за вино с плоска да иде.
Тати с плоска присегна,
че го на рамо удари,
на рамо белег направи,
бате се люто разсърди,
тати с кама прободе
и си далеко забягна.
Мина година, не мина,
мама се скоро помина,
затуй съм клето сираче.
Янтър на Марийка продума:
- Да знаеш, Марийо, да знаеш,
че ний сме брат и сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010