* * *

Хан Татар

Ан Татар хабер проводи
до едно село голямо
да пекат крави ялови,
да пекат пещи хлябове,
да гласят красно девойче.
Никой си чедо не дава,
търсили и намерили
едно ми красно девойче,
но ми е клето сираче.
Яли са кое, пили са,
та лягат да си нощуват.
Ан Татар дума Марийка:
- Марийке, красно девойче
ний сме се двама събрали,
но не сме се питали -
кой откъде, откъде е?
Марийка дума Ан Татар:
- Аз съм клето сираче,
но имам брат забягнал,
забягнал бате, загинал.
Когато бяхме мънички
тати си бате проводи
с плоска на дюкян да иде,
червено вино да купи.
бате не рачи да иде,
с плоска го по рамо удари,
на рамо белег направи.
Ан Татар Марийка дума:
- Аз съм, Марийке, бате ти,
който е далеко забягнал,
забягнал, не е загинал.
Всички при мене да дойдат
аз да ги, рекъл, попитам
как се със сираче къшмерят,
къшмерят и подиграват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010