* * *

Хан Татар

Ян Татар хабер проважда:
"Да колят крави ялови, (2)
да пекат пещи хлябове."
И не ще крави ялови,
и не ще пещи хлябове,
най-иска сама девойка,
въз нея да си вечеря,
въз нея да си нощува.
Че се събраха селяните,
че се чудеха, маеха,
кой да си чедо кайдиса,
чедото да си изпрати.
Че се сдумаха селяните:
- Хайде да пратим Тодорка,
че тя й клето сираче,
че няма нийде никого,
ни баща, нито пък майка,
ни сестра, нито пък братец.
Че са пратили Тодорка
със него да си вечеря,
въз него да си нощува.
- Тодорке, мома хубава,
как си кайдиса майка ти,
майка ти, още татко ти,
въз мене да те проводят
вечеря да си вечеряш
и нощта да си нощуваш.
Тодорка дума Ян Татар:
- Ян Татар, самин господар,
постой, почакай, Ян Татар,
кахъри да си прикажем
ти твоя, холан, на мене,
аз моя, джанъм, на тебе.
Аз съм си клето сираче,
нямам си нийде никого, (2)
ни майка, нито бащица,
ни сестра, нито пък братец.
Един съм братец имала,
сега го чувам, разбирам -
със хайдутите хайдутин,
на парите им сарафин.
Ян Татар дума Тодорка:
- Да го видиш - мож ли го позна?
Трдорка казва Ян Татар:
- Той на ръка белег имаше,
ако си каже белега,
тъй може да го позная.
Ян Татар ръка показва,
Тодорка брат си познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010