* * *

Хан Татар

До кмет писмо пристигна,
в писмото пише, говори:
"Ан Татар с войска ще дойде,
да пекат пещи хлябове,
да колят крави ялови,
вити баници да правят,
войската да си нахранят."
Ан Татар като пристигна,
той не ще пещи хлябове,
той не ще крави ялови,
най си иска едно девойче,
със него да си вечеря,
при него да пренощува.
Събрали са се хората,
думали, сговорили са,
кое ли чедо да пратят,
коя ли майка да плаче,
кой ли татко да жали?
Думали, сговорили са,
да пратят Янка хубава,
че тя е клето сираче,
та няма майка да плаче,
хем няма татко да жали.
Думали, пратили са я.
Като Янка отишла,
Ан Татар Янке думаше:
- Янке ле, моме хубава,
че как куйдиса майка ти,
че как прежали татко ти,
как та прежали тако ти,
тебе на мене да дадат?
Янка Ан Татар думаше:
- Аз нямам майка и татко,
аз съм клето сираче,
само си имах един брат
и него от тук откараха
като бяхме мънички,
имал е белег на гърба.
Ан Татар Янке продума:
- Ази съм, Янке, твой брат,
дето ме турци откараха,
когато бяхме мънички.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010