* * *

Сокол гони пъстра птица

Вий се птица, Дойне ле, Коладе ле,
над Дойнини, Добро ле, Коладе ле,
вий се два дни, вий се три дни,
та си кацна във градинка,
във градинка, в ран босилек.
Где я съзря сив соколец,
че си кацна във Дойнини,
във Дойнини, на стрехичка.
Сокол пищи да си моли:
- Излез, излез, Дойне моме,
та запретни писани поли,
та разгази ран босилек,
да изплашиш пъстра птица.
Аз ще хвана пъстра птица,
аз ще изям бяло месо.
Теб ще отдам писани перца,
да ги носиш по хората,
по хората, по сбората!
Птица пищи да се моли:
- Не ме плаши, Дойне моме,
дой ли пролет, аз ще свия,
аз ще свия вито гнездо,
аз ще измътя пъстри пилци.
Теб ще отдам едно пилце,
да ти пее вечер късно,
вечер късно на лягане,
да ти пее сутрин рано,
сутрин рано на ставане!
Кога дойдат добри гости,
добри гости сватовници,
те ще речат: "Барем мома,
барем мома, барем чудо!
Какво е пилце отгледала,
да й вечер късно,
вечер късно на лягане,
да й пее сутрин рано,
сутрин рано на ставане!
Ой наздраве, Дойна мома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019