* * *

Сокол гони пъстра птица

Погна сокол пъстра птица,
че я вкарал в момин двори,
в момин двори, в равна градинка;
кацна птица в ран босилчец...
Сокол пищи, та се моли:
- Излез, излез, малка моме,
излез, излез вън на двори,
запретни си пъстри поли,
че си разгърни ран босилчец,
че си разпъди пъстра птица, -
мене да са бели меса,
тебе да са пъстри перца,
да ги виеш вити китки,
да ги носиш по хората,
по хората, по сбората,
да ги даваш по момците!...
Птица пищи, та се моли:
- Недей, недей, малка моме,
аз жа излея на напролет,
жа ти вия вити гряздца,
жа ти неса пъстри яйца,
жа ти мътя пъстри пилца, -
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано преди зори;
жа ти пеят вечер късно,
вечер късно на лягане!
Жа ти дойдат добри гости,
добри гости сватовници,
че жа речат: ""Барем мома,
барем мома, барем чудо! -
Как изучи тия пилца
да й пеят вечер късно,
вечер късно в полунощи,
сутрин нрано преди зори?!"
Чувай, моме, тебе пеем,
тебе пеем, - Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019