|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сокол гони пъстра птица
Подхвръкнало, Коладе, Коладе льо,
пъстро птиче, Коладе, Коладе льо,
горе хвърчи, долу ничи,
долу ничи, та си кацна,
та си кацна във момина,
във момина градинчица.
Изляла е мала мома,
тя си пъди пъстро птиче.
- Къшум, къшум, пъстро птиче,
що си дошла да ми чупиш,
да ми чупиш ран босилек?
- Не съм дошла да ти чупя,
да ти чупя ран босилек,
а съм дошла да си вия,
да си вия вито гнездо,
да изпиля пъстри пилци,
да ти пеят вечер късном,
вечер късном, сутрин рано,
ега дойдат момарници,
момарници, сватовници,
та щ' да речат: "Блазе, блазе,
блазе, блазе, на таз мома,
на таз мома, дето храни,
дето храни тва дивичли,
та изпили тези пилци,
да хи пеят вечер късном,
вечер късном, сутрин рано."
Сюлейман, дн. Сечище, Новопазарско; инф. преселн. от Коджабунар
в Мала Азия; коледна - на мома (СбНУ 47/1956, № 288 - "Пъстро птиче и малка
мома").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|