* * *

Сокол гони пъстра птица

Сокол гони, Дойне ле, Коладе ле,
пъстра птичка, момне ле, Коладе ле,
ви я горе, ви я долу,
над момини равни двори.
Та си кацна пъстра птичка,
та си кацна в градинчица,
в градинчица на дюлчица,
дето Дойна дари шие,
дари шие копринени.
Сокол кацна на ябълка,
отговаря сив сокола:
- Ой те тебе, малка момне ле,
излез, излез, малка моме,
да уловим пъстра птичка,
бяло месо мое ще е,
пъстри перца твои ще са!
Птичка пищи и се моли:
- Ой те тебе, малка момне ле,
недей, недей, малка момне ле,
ще ти извия вито гнездо,
ще ти изпиля пъстри пилци,
ще ги изуча да ти пеят,
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано на ставане,
вечер късно на лягане!
Кой де мине, да се чуди -
кой ги изучи пъстри пилци
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано на ставане,
вечер късно на лягане!
Де я зачу Дойна мома,
че захвърли тънки дари,
че запретна шити поли,
че нагази ран босилек,
че си отърва пъстра птичка,
пъстра птичка от сив сокол.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019