* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Да знаеш, мамо, да знаеш, Денина мале, Денина, (2)
какво й мене на сърце,
та жива ще ме жалееш.
Снощи си либе изпратих,
та ми на война отиде,
войната да си воюва.
Седнахме да вечеряме.
Всичките наред седнаха -
всичките ядат и пият,
а най-малкато деверче,
то ми на редом не седна,
то ми не яде, не пие,
най си до мен то седна,
та ме с коляно побута
и ми със очи намига,
и ми с уста продума:
- Яж, булне, не доядай си,
пий, булне, не допивай си,
постилай, булне, широко,
туряй възглаве високо!
На ред децата нареждай
и за нас място оставай,
и за нас място със тебе -
какво й байну, какво съм аз?
Мен ми се жалба нажали
и аз го люто покълнах:
- Да даде Господ, драгинчо,
три годин болен да лежиш,
да лежиш, да не стануваш,
със сламка да се подпираш
и тя да ти е въз-тежка!
Комар на кон да яздиш,
иглени още зенгии -
и те да ти са алтъви;
терзийска игла тояга -
и тя да ти е въз-тежка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016