* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

- Не дреми, Диле байова!
- Не дремя, бае Йоване,
ами си мрежа очите,
че съм си снощи седяла,
седяла, седенкувала.
Товар борина изгорих,
та си къщата опуших,
доде вретено напреда,
вретено черна коприна...
Та да го мами изпратя,
да види мама, да види -
както е черна коприна,
таквоз е мене на сърце
от свекър и от свекърва,
от зълви и от девери.
Войно, като се напие,
той си ме вкъщи не пуща;
девер е лудо-пияно,
и заман мъртво заляно,
отдалеч иде и вика:
"Мома, хубава невясто,
помети скоро къщата,
постели черги, килими
и възглавнили с късове,
та да си двама легнеме,
както със бая лягате!"
Ако съм войну казала,
а той си бие па мене;
па си се чудя и мая,
как да се куртулисам
от тая пуста женилка,
женилка, черна чернилка -
дали го млада напусна,
или се млада пробода!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016