* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Леля на Янка думаше:
- Янке ле, мари, хубава,
га беше, Янке, у леля,
бяла бе като кадъна,
червена бе като ябълка.
Сега си, леля, станала
жълта ми като еврейка,
черна като циганка.
Янка на леля думаше:
- Как не ща, лельо, да стана -
ние сме девет етърви;
кога на нива идеме,
нивата цяла хващаме;
кога по пътя тръгнеме,
пътя си цял заемаме;
кога в къщи влеземе,
всеки си вземе детенце -
я няма кого да взема.
Я взема, лельо, ведрото
и ида, лельо, да доя
с по-малкото деверче.
Девер ми телците лъчеше
и си ми дума продума:
"Бульо льо, бульо батева,
не си на бате ликата,
ликата и приликата;
най си на мене ликата,
ликата и приликата!"
А аз му дума продумах:
"Мълчи ми, мълчи, деверьо,
да те не чуе бате ти,
тебе се кара, не кара,
мене ще през нож прекара!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016