* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

- Раде ле, пазарджийке ле,
Раде ле, узунджовке ле,
ти като ходиш низ пазар,
низ пазар, низ чаршията,
не ми ли видя някого,
някой през тува да мине, (2)
през тува, през нашето село?
'Ко не от рода роднина,
барем от чужда чуждинка,
на мама здраве да пратя,
на мама и на батя си.
Тейно ми здрав да не дойде, -
той мене даде далеко,
далеко, та на мнозина,
на девет лели лефтери
и четворица девери.
Че я не бях научена
по кило брашно да меся,
по ока сол да турувам.
Никой ми нищо не рече,
не рече и не продума;
отде се дума измами
най-мъничкото деверче:
"Бульо льо, Радовице ле,
остави бате, бульо ле,
та вземи мене, бульо ле,
ти си на мене прилика!"
"Мълчи ми, мълчи, деверче,
да те не чуе батьо ти, -
тебе ще кара, не кара,
мене ще шийка отреза,
бялата шийка с гердана,
русата коса с гайтана!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016