* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Петър Марийка думаше:
- Чакай ме, любе Марийке,
службата да си изкарам,
службата, три години.
Чака го бяла Марийка,
чака, ала не дочака,
ни три години, ни три дни,
та се за брат му сгоди,
сгоди Марийка, ожени.
Брата му, брата по-голям,
брата му, брата Стояна.
Петър си служба изкара
и ей го Петър си иде.
Марийка порти отваря,
девера си да посрещне.
Петър Марийка продума:
- Марийке, любе Марийке,
ти си ме мен преварила.
Марийка мило заплака
и си на Петър продума:
- И аз те, любе, преварих,
но къде да дяна батко ти,
батко ти, брата Стояна
и мъжка рожба Иванчо?
Петър Марийка продума:
- Марийке, любе Марийке,
и туй ли да те науча -
я вземи люта отрова,
батко ми да отровиш,
а пък аз мъжко ти дете!
Ние двама да се вземеме,
че сме си лика - прилика,
че сме се двама любили!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016