* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Жерави, вакли пилета,
като високо хвъркате,
високо и нашироко,
през село минувате ли,
през село, през Орехово?
Ако през село минете,
та много здраве носете
на мама, още на батя,
пък буля ко ще - да дойде.
Тяйно ми жив да не бъде,
ам' да му дойде хабера
по голи-боси цигани,
шапката му на тояга,
дето ме тука отдаде
през девет села надалеч,
във десетото сам-сама,
на девет зълви й девери
и на дванайсет внучета.
Кат ида крави да доя,
най-малкото деверче,
то дойде телци да лъчи,
та че ми дума й хортува:
- Бульо льо, милна батюва,
не мязаш, бульо, на батя,
ам' мязаш, бульо, на мене -
двамата бели й червени,
двамата тънки й високи.
Когато идем на хоро,
ти личиш, бульо, в булките,
аз лича, бульо, в ергени.
Хай да се двама отземем!
Пък аз му думам, хортувам:
- Да не те чуе батю ти,
да чуе, каил не става,
двамата ще ни кайдиса!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016