|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)
Стоян си харман градеше,
буля му трески сбираше.
Стоян були си думаше:
- Харна си, буля, харна си,
на бате не си прилика,
най си на мене прилика,
ах, че как не си моичка!
Буля му дума Стояне:
- Абре, драгинко Стояне,
мълчи, драгинко, не думай,
таз дума за думане ли й?
Бате ти да не ни чуе,
че няма хаир за тебе,
за тебе, още за мене!
Че стана Рада, Радо мо,
топла обяда наготви,
че на лозята отиде.
Никола лозе копае,
копай Никола и плаче.
Рада Никола думаше:
- Никола, моя пръвнино,
защо копаеш и плачеш,
защо не копайш и пееш?
Никола Радо думаше:
- Радо льо, моя пръвнино,
как да копая, Радо ма,
и аз изкопах, Радо ма,
една зъмя, Радо, с две глави,
с две глави и с две опашки.
Дали е на зло, на добро,
дали щеш, Радо, да умреш,
младичък вдовец да остана,
или ща, Радо, да умра,
младичка да те зачерня?
Рада Никола думаше:
- Никола, моя пръвнино,
не бой се, не бой, Никола,
няма, Никола, да умра
и няма, Никола, да умреш.
Я ще я в село занеса,
ще я във челлиняк пусна,
да ги чуждица не сече.
Че си зъмята улови,
че я във село занесе.
Не я в челлиняк пусна,
внесе я в изби дълбоки,
на ченгел я прикачи,
зелен й лиен подложи.
Върла отрова изтече,
че я с ракия замеси
и на драгинко си повика:
- Абре, драгинко Стояне,
я ела да обядваме!
Седнали да си обядват,
наля му чаша ракия,
наля му и Стоян пое я,
пое я Стоян, изпи я.
Кат изпи Стоян ракия
и се за сърце залови,
и на буля си думаше:
- Бульо мо, братовице мо,
какво ти, бульо, направих,
ти да ме, бульо, отрови?
Рада ми умна, разумна,
внесе го в изби дълбоки
помежду двете бъчъви,
виното и ракията.
Че си навънка излезе
и се на боклук провикна:
- Чувайте, хора комшии,
тоз моя драгинко Стоян
како е чудо направил -
напил се с вино и с ракия,
напил се и се отровил.
Де лежи в изби дълбоки
помежду двете бъчови,
виното и ракията!
Младово, Новозагорско, род. в Самуилово, Сливенско; трапезна
(СбНУ 60-2/1994, № 1015 - "Отровила девера си"); челлиняк, вер. от челлия,
челия - трънак, бодлив храст; само началния фрагмент - основно следва фабулата
на "Сестра отровила брат си".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|