* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Стоян на двор седеше,
среще му булящ стоеше,
бяла коприна предеше.
Стоян буля си гледаше,
гледа я Стоян, чуди се,
чуди се Стоян и мисли,
как да я сега запита...
Най-после вечер решава,
и на буля си продумва:
- Гледам те, бульо, чудя се,
чудя се, бульо, със тебе,
със твойта хубост голяма.
Много си, буле, хубава,
изгорях, буле, за тебе.
Не мязаш, бульо, на бате,
най-мязаш, бульо, на мене.
Много си, бульо, хубава,
ала си, бульо, батюва!
Да преде буля ми престана,
и Стояну продума:
- Я мълчи, буле, не думай,
да те не чуе батьо ти,
нали сте братя рождени,
от една майка раждани?
Как смееш това да кажеш!
Стоян буля си пак дума:
- Аз не съм, буле, виновен,
виновна, буле, майка ти,
че те красива родила,
мене, буле, да измъчваш.
Стоян буля си думаше:
- Я слушай, буле, послушай,
широко небе глед няма,
дълбока вода брод няма,
хубава жена род няма.
Буля му се силно засмяла,
и си Стоян потупва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016