* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Бягало Дане, бягало
през три, през девет планини.
Любе я послед следеше
и си хи тихо думаше:
- Върни се, върни, любе ле,
нещо ще да те попитам,
право да си ми казала -
от кого бягаш, любе ле?
Дали от свекър, свекърва,
или от девет девери,
или от девет етърви,
или от осем зълвици?
- Не бягам, любе, не бягам,
нито от свекър, свекърва,
нито от девет девери,
нито от девет етърви,
нито от осем зълвици.
Бягам си, бягам, любе ле,
от най-малкото деверче,
на малки порти стоеше,
с меден ми кавал свиреше,
кавалят дума думаше:
"Благатък бате с булче,
барем се жена наводи,
бяло се лице налюби,
тънка се снага накърши,
черни се очи нагледа!"
Пък той хи тихо говори:
- Върни се, върни, Дане ле,
то ми е малко, глупаво,
не знае какво да дума.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016