* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

- Буле Тодоро, Тодоро,
още ли бая ти жалиш,
още ли му се надяваш?
Баю си, буле, почина
още първата година,
още в седмата неделя!
Драгинко дума на буля:
- Буле ле, драго булне ле,
баюви гривни сребърни,
баюви пръстен сребърен,
баюви гривни дебели,
мойте са пък по-дебели,
баюв е пръстен сребърен,
моя е ощ' по-сребърен!
Постели, буле, подложи
баюви пусти постелки -
какъвто й баю - туй ази.
Ней се жалба нажали
окъпа мъжко детенце,
тури го в люлка шарена,
па го Тодора задяна,
тръгна Тодора да върви
по Цариграшки пътища
и Цариграшки друмища,
на Цариграшки тъмници.
Три пъти Тодора обиколи
Цариграшките тъмници,
вратите не улучила,
и тя се отгоре покачи,
викна Тодора да плаче.
Дето й сълзите капали,
там е тъмница прогнила,
прогнила и прокапала,
Стоян по ръкав накапа.
Стоян надничар повика:
- Холъм, ключарьо, ключарьо,
ей ми с'я девет години,
както си ази тук лежа,
сега тъмница прокапа
и мен на ръкав накапа.
Дали са силни дъждове
или са буйни снегове?
Ключар на Стоян думаше:
- Нито са силни дъждове,
нито са буйни снегове,
само й, Стояне, булка ти -
три дни на тъмница плакала,
и си тъмница прокапа,
и те на ръкав накапа.
Ключар си врата отвори,
Тодора на врата стоеше,
че са се живи хванали
и са се мъртви пуснали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016