* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Русанкина леля думаше:
- Руске ле, мила лелина,
когато беше момиче
каква беше бяла и червена,
бяло и червено кадифе,
като се, Руске, ожени,
каква стана жълта и зелена,
жълто и зелено кадифе.
Кажи ми Руске, кажи ми,
откога ти е кахъра,
дали от свекър и свекърва,
или от зълви и девери?
Руска леля си думаше:
- Лельо, ма, лельо Велико,
като ме питаш, да кажа,
от кого ми е кахъра.
Нито е от свекър и свекърва,
нито е от зълви и девери.
Сутринта рано ще стана,
ще ида кравите да издоя,
най-малкото ми деверче,
то подир мене ще дойде
и ще ми рече: "Бульо ма,
бульо ма, бульо братовице,
ти не си лика на батко,
а най си лика на мене!
Ти си, бульо, в булките,
като огича в овните,
пък бате, бульо, в мъжете,
като магаре в телците."
Затова съм жълта й зелена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016