* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Невесто, Стояно хубава, гиздава,
от Бога те найде твоята стара майка
що ми те ожени сред-лято в жътва,
та ми те намери на голяма тайфа,
на голяма тайфа, на девет девера,
на осем етърви, на осем етърви,
на осем етърви, на четири зълви.
Най-голям ми девер - Стойко чорбаджия,
Стойко чорбаджия на Стояна вели:
- Премени се, снахо, снахо, нареди се,
що ми ти, снахо, руба най-приляга,
та се шетни, снахо, на село, въз село,
та събери, снахо, седемдесет вързопа
осемдесет жътвари,
та кье идем, снахо, на голяма нива
снопи кье вържем, купен кье накладем.
Стойко чорбаджия глава й отряза,
глава й отряза, във купен я сложи.
Нейните братя през билбиря гледат.
Те си при Стойко отидоха
и на Стойко велят:
- Стойко чорбаджия, купен ти мириса
на човешка мърша…
А Стойко им вели:
- Люта си зъмя утрепах,
в купен е завита, затова и мириса.
Купен оголиха, Стояна си найдоха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016